Български             English             Italiano             Русский

Нотариална тарифа

НОВА НОТАРИАЛНА ТАРИФА - 01.07.2009г.:

ТАРИФА за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност
Одобрена с ПМС № 186 от 13.08.1998 г., обн., ДВ, бр. 95 от 14.08.1998 г., в сила от 15.08.1998 г., изм. и доп., бр. 5 от 19.01.1999 г., бр. 39 от 26.05.2009 г., в сила от 1.07.2009
Посочените цени в нотариалната тарифа са БЕЗ начислен ДДС.

НОТАРИАЛНА ТАРИФА - pdf документ

 


 

ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ
Глава седма.
НОТАРИАЛНИ ТАКСИ
Раздел I.
Общи положения. Основание и размер

 

Чл. 85. (1) Нотариални такси се събират за:

1. извършване на нотариални действия;

2. извършване от нотариус на други действия.

(2) За извършване на едно и също нотариално действие от нотариус и от държавен орган се събира еднаква по размер нотариална такса.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) Размерите на нотариалните такси се определят по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Нотариалната камара.


Внасяне

Чл. 86. Нотариалните такси се внасят в приход на:

1. нотариуса, в чийто служебен архив е отбелязано извършването на съответното действие;

2. общинския бюджет - за нотариалните действия, извършени от органи на местната администрация;

3. държавния бюджет - за нотариални действия, извършени от други органи, включително при заместване на нотариус от съдия по вписванията.


Задължени лица

Чл. 87. Нотариални такси дължи лицето, чието искане е разгледано от нотариус или от друг орган, който изпълнява нотариални функции. Няколко задължени лица отговарят солидарно.


Дължимост на нотариалните такси

Чл. 88. (1) Нотариалните такси се дължат при извършване на поисканото действие, а таксите за обстоятелствени проверки - при предявяване на искането.

(2) Нотариусът има право да поиска предварително част от дължимата такса.


Събиране на нотариалните такси

Чл. 89. (1) За събиране на нотариалните такси се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от нотариуса, единият от които се връчва на задълженото лице.

(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, удостоверяваният материален интерес или изразходваното време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2007 г.) За дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При погрешно определен материален интерес и събрани такси действително дължимите такси се събират на основание на подписана от нотариуса сметка, изготвена в срок 7 дни от откриването на грешката.


Раздел II.
Видове нотариални такси

Обикновени нотариални такси

Чл. 90. Обикновените нотариални такси се събират само за действия, изрично посочени в тарифата, и не зависят от удостоверявания материален интерес или изразходваното време.


Пропорционални нотариални такси

Чл. 91. Пропорционалните нотариални такси се събират според удостоверявания материален интерес или изразходваното време и имат определен минимален размер.


Такси според удостоверявания материален интерес

Чл. 92. (1) Процентът на пропорционалната такса според удостоверявания материален интерес намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава определен максимален размер.

(2) За определени видове удостоверявания тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер.


Такси според изразходваното време

Чл. 93. (1) Такси според изразходваното време се дължат само на нотариусите и се заплащат за:

1. устни и писмени консултации;

2. посредничество за изясняване волята на страните;

3. справки, набавяне на документи, книжа и други.

(2) Не се дължат такси за устните консултации, дадени по повод на друго таксувано действие.


Такси за изготвяне и проверка на документи

Чл. 94. (1) Такси за изготвяне и проверка на документи се дължат само на нотариусите.

(2) За изготвяне на проект за нотариален акт или друг документ се събира таксата, предвидена за удостоверяване.

(3) За проверка на изготвен проект от документ, извършена без нотариално удостоверяване, се събира половината от таксата, предвидена за удостоверяване. Ако в едномесечен срок бъде извършено нотариално удостоверяване на същия документ от същия нотариус, събира се само другата половина от таксата.


Допълнителна нотариална такса

Чл. 95. (1) Допълнителната нотариална такса се дължи за действия, извършени по искане на молителя извън нотариалната кантора в неработно време или в почивни и празнични дни.

(2) Таксата по ал. 1 се дължи общо в размер половината от таксата за удостоверяване.


Раздел III.
Удостоверяван материален интерес

Сделки с вещни права

Чл. 96. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При прехвърляне и удостоверяване на право на собственост върху вещи удостоверяваният материален интерес е:

1. пазарната цена на вещта;

2. пазарната цена на по-скъпата вещ - при замяна;

3. пазарната цена на всички дялове - при договор за доброволна делба.

(2) При учредяване или прехвърляне на други вещни права удостоверяваният материален интерес е:

1. при право на строеж - 90 на сто от пазарната цена на мястото, съответно на частта от него, върху която се учредява или прехвърля правото;

2. при учредяване право на ползване - пазарната наемна цена, която би могла да се вземе за целия срок на ползването, а ако такъв не е посочен - за 3 години.

(3) (Нова - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) При разлика между оценката по § 2 и удостоверения материален интерес нотариалната такса се събира върху по-високата от двете.


Особени случаи

Чл. 97. (1) Удостоверяваният материален интерес е:

1. при сделка с моторно превозно средство - стойността, по която същото е застраховано;

2. при сделка с търговско предприятие - балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие;

3. при учредяване на търговско дружество -размерът на капитала;

4. при продажба на наследство - пазарната цена на включените в наследството недвижими имоти;

5. при изпълнение на завещания - пазарната цена на завещаното имущество;

6. при управление на имущество - месечният доход от имуществото;

7. при сделка, която има за предмет парично вземане - номиналната стойност на вземането, а при сделка с периодични плащания - общата сума на плащанията за целия срок, а ако такъв не е посочен - за 3 години.

(2) При изменения и допълнения на сделки и документи удостоверяваният материален интерес е само този на промените.

(3) При възмездни сделки удостоверяваният материален интерес е договорната цена, ако е по-висока от определената по реда на този раздел.


Допълнителни разпоредби

§ 1. "Нотариална такса" по смисъла на този закон е възнаграждението, което се заплаща на нотариус за извършената услуга.


§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 118 от 1997 г.) Пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайните пазарни отношения, като се вземат предвид естеството на предмета и всички фактори, които влияят върху цената при продажба, съответно при отдаване под наем. Оценката се определя по реда на чл. 33 от Закона за местните данъци и такси.

 


 

 

УКАЗ № 29

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за ограничаване на плащанията в брой, приет от ХLI Народно събрание на 9 февруари 2011 г.

Издаден в София на 18 февруари 2011 г.

Президент на републиката: Георги Първанов

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Маргарита Попова

ЗАКОН

за ограничаване на плащанията в брой

Глава първа

ПРЕДМЕТ И ИЗКЛЮЧЕНИЯ ОТ ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ

Чл. 1. Със закона се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната.

Чл. 2. Законът не се прилага при:

1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;

2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;

3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;

4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;

5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети;

6. изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.

Глава втора

ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ПЛАЩАНИЯТА В БРОЙ

Чл. 3. (1) Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща 15 000 лв.;

2. на стойност под 15 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 15 000 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Чл. 4. (1) Обслужването от банките в страната на операциите на бюджетните предприятия по събирането на приходи и други постъпления чрез картови плащания се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.

(2) Програмното и ресурсното осигуряване на картовите плащания по ал. 1 и свързаното с тях обслужване и сетълмент се извършват от лицензирания от Българската народна банка оператор на платежна система с окончателност на сетълмента за обслужване на плащания по операции с банкови платежни карти на територията на страната въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.

(3) Редът и начинът за преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2 се определят с указания на министъра на финансите и управителя на Българската народна банка.

(4) Министърът на финансите определя сроковете за поетапното преминаване на бюджетните предприятия към събиране на приходи и други постъпления чрез картови плащания и обслужване по реда на ал. 1 и 2.

(5) Дължимите от страна на Министерството на финансите суми по договорите по ал. 1 и 2 са за сметка на централния бюджет.

(6) За картовите плащания към бюджетни предприятия по ал. 1 физическите и юридическите лица не заплащат банкови комисиони и такси.

Глава трета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 5. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е юридическо лице.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция – 100 на сто от размера на направеното плащане.

Чл. 6. (1) Актовете за установяване на нарушенията по този закон се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Съставянето, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Този закон се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила.

§ 3. За 2011 г. Министерството на финансите може да договаря клаузите и цените по чл. 4, ал. 1 в рамките на договорите по § 22, ал. 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г.

§ 4. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г. и бр. 24 от 2009 г.) в чл. 2, ал. 1 думите „в този закон“ се заменят със „със закон“.

§ 5. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от 2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г. и бр. 88 и 101 от 2010 г.) в чл. 3 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 т. 21 и 24 се отменят.

2. Алинея 7 се отменя.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 9 февруари 2011 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.


 


УКАЗАНИЕ

относно прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой

на МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Изх. № УК-3 от 04.04.2011г.

Настоящото указание се издава на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за Националната агенция за приходите.

Целта на това указание е да внесе допълнителна яснота за единното прилагане на
Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) от органите на Националната агенция
за приходите.

I. Териториален обхват

Законът за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) се отнася единствено за извършване на плащания на територията на страната. Плащания, които не се извършват на територията на страната, независимо от това кой ги извършва, не попадат в териториалния обхват на закона. В тази връзка следва да се има предвид, че правилата, свързани с контрола по извършване на парични преводи от/към чужбина, вноса и износа от местни и чуждестранни лица на валута и други ценности са регламентирани във Валутния закон и съответните подзаконови нормативни актове по неговото прилагане.

II. Действие на закона във времето

Законът за ограничаване на плащанията в брой (Обн. ДВ. бр.16 от 22 Февруари 2011 г.) влиза в сила три дни след обнародването му. С разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗОПБ е указано, че законът се прилага и за плащания по чл. З, незавършени към деня на влизането му в сила.

III. Материален обхват на ЗОПБ

Ограниченията, предвидени в Закона за ограничаване плащанията в брой се отнасят за всички плащания между физически лица, между юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица) и между физически и юридически лица (и приравнените им в данъчното законодателство лица).

С оглед на това ограниченията на закона се отнасят както за гражданския, така и за търговския оборот.

1. Изключения от приложното поле на ЗОПБ

С разпоредбата на чл. 2 от ЗОПБ изрично се изключват от материалния обхват на закона определени операции. Изключенията, предвидени в закона са изрично определени и касаят само изброените видове плащания и категории лица и в този смисъл е недопустимо разширяването на обхвата им чрез разширително тълкуване или прилагане по аналогия на текстове от данъчното или осигурителното законодателство. ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.

Важно е да се има предвид, че в случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкректно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.

Изключенията от приложното поле на ЗОПБ могат да бъдат най-общо разграничени в следните категории:

1.1. Изключения по чл. 2, т. 1 и 2

По същество в разпоредбата на т.1 се визират операции, които се извършват чрез доставчици на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС (банки, дружества за електронни пари и платежни институции, Европейска централна банка, националните централни банки на държавите-членки), които по съществото си не представляват плащания по договор за доставка на стоки или услуги и които се изразяват в управление на собствени парични средства на юридически и физически лица. Такива са например случаите, при които едно физическо лице, което има влог в банка, внася определена сума по него, или изтегля сума от срочен депозит и открива нов такъв на свое име. В случаите, когато едно лице внася парична сума по чужда банкова сметка извън изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ изключения, тази операция винаги попада в приложното поле на закона, освен ако не представлява плащане в изпълнение на парично задължение по сделка.

Разпоредбата на чл. 2, т.2 изключва от приложното поле на закона внасяне/теглене на парични средства по/от сметки на съпрузи и роднини по права линия или недееспособни или

ограничено дееспособни лица.

Трябва да се отбележи, че плащането чрез чекове, както и договорите, при които вместо плащане се дава нещо друго (т.нар.даване вместо изпълнение – datio in solutum), не подлежат на регулиране за целите на закона, доколкото в тези случаи не е налице парично плащане в брой.

Връщането на платена сума, в случаите на разваляне на съглашение или намаляване на цената обаче представлява плащане между двете страни по сделката и попада в обхвата на закона.

1.2. Изключения по чл. 2, т. 3 - 5

Въпросните операции са строго регламентирани в законодателството и могат да бъдат проследени, тъй като оставят документална следа при доставчиците на платежни услуги и обменните бюра, които по силата на националното законодателство спазват строги правила по отношение отчитането на извършваните от тях операции и подлежат от засилен контрол от различни контролни и регулаторни органи.

1.3 Изключение по чл. 2, т.6

Законодателят е регламентирал като изключение и плащанията на трудови възнаграждения между работодател и работник, за положен труд по съществуващо между тях трудово правоотношение /глава Дванадесета на Кодекса на труда/.

Следва да се има предвид, че разпоредбата се отнася единствено за трудово възнаграждение, но не и за други плащания във връзка с трудовото правоотношение /например - обезщетения, изплащани на работника или служителя, които се изчисляват на база на получаваното от него брутно трудово възнаграждение/.

Това изключение от приложното поле на закона не се отнася за всякакви други възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите на Кодекса на труда.

Такива например са възнагражденията: по договори за управление и контрол на търговски дружества, както и от членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; на синдиците и ликвидаторите; лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители; на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение; на лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник и т.н. В тези случай следва да се има предвид посоченото в точка 3.4.от настоящото изложение).

2. Съгласно закона, плащанията на суми над определения в разпоредбата на чл. 3 размер задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка. Тези плащания могат да се извършват не само чрез банки, но и чрез други доставчици на платежни услуги по платежна сметка. Платежните институции могат да предоставят платежните услуги, регламентирани в чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС)

Следва да се отбележи, че в случаите на парично доплащане по договори за замяна на стоки, само размерът на доплащането, а не стойността на насрещните престации, се регулира в съответствие с разпоредбите на чл.3 от закона.

2.1 Платежна сметка

Понятието платежна сметка, използвано в ЗОПБ, е дефинирано в § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и'платежните системи (ЗПУПС) като сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, която се използва за изпълнение на платежни операции.

2.2 Доставчици на платежни услуги:

В чл. З, ал. 1, т. 1-4 от ЗПУПС (в сила от 30.04.2011 г.) са уредени четирите категории на доставчици на платежни услуги, които се подчиняват на единна правна рамка по отношение изискванията към дейността им и предоставяните от тях платежни услуги, а именно:

=> банки по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ),

=> дружества за електронни пари по смисъла на ЗПУПС,

=> платежни институции по смисъла на ЗПУПС,

=> Европейската централна банка и националните централни банки,

Така изброените доставчици на платежни услуги могат да предоставят всички платежни услуги, упоменати в чл. 4 от ЗПУПС. Платежните институции по смисъла на ЗПУПС могат да извършват само платежните услуги, за които са лицензирани. Публичен регистър на лицензираните платежни институции е публикуван на официалната интернет страница на БНБ (www.bnb.bg), раздел „Платежна система", подраздел „Платежен надзор. Платежните услуги по чл. 4 от ЗПУПС, са както следва:

=> услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

=> услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

=> изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

=> изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

а) изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

б) изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

в) изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

=> издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

=> изпълнение на налични парични преводи;

=> изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.

В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 6, ал. З, т. 9 от Наредба № З от 16 юли 2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, банките могат да откриват на клиентите и други видове сметки, освен посочените в т. 1-8, които се обслужват при определени с договор условия. Извършването на плащания (независимо от размера на плащанията) чрез такива специални сметки също следва да се счита за допустимо съгласно ЗОПБ.

3. Размер на плащанията, които задължително се извършват чрез превод или внасяне по платежна сметка:

3.1. За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за сума от 15 000 или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна или надвишава 15 000 лв. Следва да се има предвид, че стойностният праг от 15 000 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно - дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 15 000 лв.

3.2. В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 15 000 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 15 000 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.

3.3 Както беше посочено по-горе, законът се прилага и по отношение на плащанията,които се извършват след влизането му сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).

Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 15 000 лв., което се извършва след влизането в сила на закона, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2010 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на закона), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 15 000 лв, след влизането в сила на закона, произтичащи от задължения на стойност над 15 000 лв., договорени преди влизането в сила на закона (например: плащане в размер на 1 000 лв. след влизането в сила на закона във връзка с договор на обща стойност 20 000 лв., сключен преди влизането в сила на закона).

3.4. По отношение на договорите с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно парично плащане, ако е на стойност 15 000 лв. или над 15 000 лв. следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

3.5. Следва да се подчертае, че плащането или паричната престация включва и всички данъци и такси, които платецът е длъжен да изплати във връзка с плащането. Така например, една облагаема с данък върху добавената стойност (ДЦС) доставка с данъчна основа от 13 000 лв. и дължим ДДС по нея в размер на 2 600 лв. (или обща дължима сума по доставката 15 600 лв.) също попада в обхвата на закона и всяко едно отделно плащане по доставката е задължително да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

IV. Примери по прилагане на ЗОПБ

1. Ако по договор за покупко-продажба на недвижим имот продажната цена на имота е 20 000 лв. и е предвидено, че същата следва да бъде заплатена до 31.12.2011г., т.е - след влизане на ЗОПБ в сила по следната схема: ,

З 000 лв. - задатък (капаро) 10 000 лв. - първо плащане 5 000 лв. - второ плащане 2 000 лв. - окончателно плащане,

то и четирите плащания следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Ако същият договор е сключен през 2010 г. и до влизане в сила на закона са направени плащанията на задатъка и първото плащане ( съответно - 3 000 лв. и 10 000 лв.), то второто и окончателното плащане (5 000 лв. и 2 000 лв.), направени след влизане в сила на закона, ще попаднат в обхвата му и следва да бъдат извършени чрез превод или внасяне по платежна сметка.

2. В случай на сключен едногодишен договор за наем например (договор с непрекъснато изпълнение), ако в договора стойността на наема е определена на месечна база и е в размер 1 500 лв. на месец, то всяко едно от плащанията по 1 500 лв. ще попада в обхвата на закона, тъй като общата стойност на едногодишния договор за наем (дори да бъде прекратен преждевременно) ще възлиза на 18 000 лв., т.е над прага от 15 000 лв. Същото ще се отнася и за сключен едногодишен договор за наем, в който стойността на наема е определена на годишна база и е в размер на 18 000 лв. (за годината), то всяко едно от плащанията (независимо дали ще е едно, две, три , четири и т.н) ще попада в обхвата на закона (независимо дали договорът е прекратен преждевременно, т.е преди изтичането на едногодишния му срок) н следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

3. Друг типичен договор с непрекъснато изпълнение е договорът за доставка на електрическа енергия на крайни потребители. В тези договори по правило не е определена обща стойност на договора и размерът на месечното плащане зависи от отчетената консумация на клиента. Месечно плащане по такъв договор следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка, само когато размерът на отделното плащане е равен на. или по-висок от 15 000 лв.

4. Договорите за доставка на друга стока също следва да бъдат преценявани по описаното по-горе правило. Така например, ако фирма Х (магазин) има договор за доставка на млечни произведения с фирма У (търговец на едро) и в договора е определено количеството и/или стойността на общата доставка (млечни произведения на стойност 50 000 лв.), то плащанията по този договор ще попадат в обхвата на закона, независимо от размера на всяко едно отделно плащане. Ако същият този договор (в писмена или устна форма) е рамков и в него не е определено общото количество, респективно стойност, то отделните доставки и плащанията по тях ще се разглеждат самостоятелно, т.е. когато отделната доставка е равна или превишава 15 000 лв., плащането следва да бъде извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка. Но ако дължимото общо плащане по един договор е на стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., във всички случаи, плащанията по този договор следва да се извършват само чрез превод или по платежна сметка.

5. Ако по договор за изкупуване на продукция (например земеделска) е поето задължение за изкупуване на такава на посочена стойност, равна или по-висока от 15 000 лв., то за всяко плащане (независимо от размера му) след влизане в сила на закона, ще се прилагат разпоредбите, задължаващи купуващата фирма да извърши плащането чрез превод или внасяне по платежна сметка. Отново, ако не съществува договореност по отношение общия обем на доставката, то плащането по всяко отделно изкупено количество продукция се преценява самостоятелно.

6. Изплащането на дивидент за сума, равна или надхвърляща 15 000 лв. също попада в ограниченията на ЗОПБ и следва да извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка.

В случая приложение намира чл. З, ал. 1, т. 1 от закона. В тази връзка, ако размерът на изплатения дивидент въз основа на решение на общото събрание на съдружниците е равен на или надхвърля 15 000 лв., то за същия възниква задължение да се извърши чрез превод или внасяне по платежна сметка. В друг случай, когато на съдружник е изплатен дивидент три пъти в годината (на обща стойност 30 000 лв.), съгласно три различни протокол-решения на съдружниците и в случай, че сумата на всяко едно от плащанията (предвидена в съответното решение на общото събрание) е в размер 10 000 лв. (т.е под прага от 15 000 лв.), то всяко едно от плащанията на дивидент не би следвало да се разглежда като част от обща парична престация, тъй като всяко едно от плащанията се основава на отделно решение на общото събрание на съдружниците.

V. Реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗОПБ

Тъй като ЗОПБ предвижда значителни по размер санкции при извършване на нарушенията по чл. З от закона, органите по приходите следва при установяване на посочените в чл. 5 от ЗОПБ нарушения, в АУАН да опишат детайлно и подробно фактическата обстановка, с оглед предотвратяване бъдещата отмяна на издадените наказателни постановления.

1. Лица, които търпят административни санкции

Административнонаказателните разпоредби на ЗОПБ допускат да бъде съставен АУАН при плащане в брой в нарушение на разпоредбата на чл. З, а именно: 1.1. на извършилото нарушение лице - платец на сумата, например - лице, което е изплатило на заемополучателя по договор за заем сума в брой, равна на или надвишаваща 15 000 лева, както и на лице 1.2., което е допуснало да бъде извършено нарушението - това е лицето, което с действие или бездействие е допуснало извършването на плащане на сума в брой, равна на или надвишаваща 15 000 лева.

Така, ако две лица са сключили договор за заем за сума, равна на или надвишаваща 15 000 лева и органът по приходите установи, че няма платежни документи, които да установят, че сумата е била изплатена по указания в ЗОПБ ред, той съставя два АУАН:

- на лицето - платец, изплатило сума в брой, равна на или надвишаваща 15 000 лева на заемополучателя ;

- както и на лице, което е допуснало да бъде извършено плащане на сума в брой, равна на или надвишаваща 15 000 лева.

Необходимо е да се подчертае, че страната по договора, която получава плащането не може да се третира като допустител, по смисъла на разпоредбите на НК, респ. за целите на налагането на административни санкции по реда на ЗОПБ.

2. Общ размер на направеното плащане - това е размерът на конкретно плащане или частта от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 15 000 лева.

Въпреки, че с § 2 от ПЗР на ЗОПБ е указано, че законът се прилага и за плащания по чл. З, незавършени към деня на влизането му в сила, следва на органите на НАП да се обърне особено внимание, че при констатиране на нарушения и съставяне на АУАН, е недопустимо в него като размер на направеното плащане да бъде изписана общата стойност по договора, а не конкретното плащане.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ